Student Stories
Пламен Георгиев: Най-важно е преживяването на гостите
Пътят му от Кулинарната академия до ресторант с 2 звезди Мишлен
12/06/2025
Днес ви срещаме с Пламен Георгиев, възпитаник на HRC Culinary Academy и sous-chef в ресторанта с две звезди Мишлен Brut172 в Нидерландия. Той ни разказва за времето си като курсист, за стажовете си в чужбина и за изкачването на кулинарната йерархия с много упоритост, дисциплина и талант. Работата му го отвежда до един от най-добрите ресторанти в Нидерландия, а Пламен вярва, че успехът се крие в детайла и грижата към цялостното преживяване на всеки гост.
Защо реши да учиш в HRC Culinary Academy?
Винаги съм искал да се занимавам с готвене в професионална кухня. Преди време имах колега, възпитаник на академията, така научих за HRC. Той ми разказа за стажовете в чужбина, а това беше всичко, което аз исках – да работя на такива готини места. От всички неща, които четох за академията, и всичко, което бях чул от възпитаници на HRC, осъзнах, че това място ще е трамплин за мен.
Сподели ни за някои хубави моменти от времето ти в академията?
В академията беше много забавно, само хубави моменти имахме. Не си спомням да е имало ден, в който да съм се чувствал като в училище. Всички занятия бях тип workshop, винаги беше много интересно, никога не е имало напрежение или стрес.
Днес живея много добър живот благодарение на това, че съм завършил академията.
Имаше ли опит в готвенето преди да започнеш да учиш в HRC?
Имах към 3 години опит преди да се запиша в академията. Не съм работил в известни заведения, но опитът си е опит. Това е нещо, в което силно вярвам – няма значение къде работиш, защото различните видове ресторанти те учат на различни неща. След години опит в разнообразни ресторанти, мога да кажа, че можеш да научиш много повече за готвенето от обикновен ресторант, защото там всички ръце са важни.
Защо избра тази професия?
Аз идвам от семейство на готвачи. Баща ми беше дълги години готвач в Белгия, а баба ми допреди 2 години още се занимаваше с това. На мен винаги ми се е отдавало да готвя. Най-вече самият ми характер ме е отвел до тази професия.
Разкажи ни как стигна до Brut172?
Първоначално бях sous-chef на известен шеф в Нидерландия. Дойдох да работя за него, позадържах се, а той веднага ме повиши. След известно време ресторантът не ме задоволяваше вече. Тогава аз споделих, че искам да работя на по-високо ниво и че съм много щастлив от всичко, което съм научил от него. Аз му бях като дясна ръка, той ми предаде абсолютно всичките си знания. Тогава той ме попита в кой ресторант искам да работя в Нидерландия, а аз му посочих Brut172. След едно позвъняване от негова страна бях на интервю още на следващия ден.
Какво представлява работата ти като sous-chef?
Трябва да съм навсякъде. Предимно ще ме откриете на паса. Изцяло отговарям за garde manger, това е моята станция, имам и стажанти. Като заготовки всичко трябва да мине през мен, да го одобря лично, а когато главният готвач го няма, ми се гласува пълно доверие.
Как успявате да поддържате висок стандарт на обслужване и организация?
Капацитетът на ресторанта е 40 човека, като предлагаме и обяд, и вечеря, тоест по 80 човека на ден. Трябва да си много добре организиран, за да се справиш. Просто екипът е доста добър, семейно настроен, всеки помага на всеки. Ако това нещо го няма, не можем да поддържаме този стандарт.
В този тип ресторанти не става дума за храната, а за цялостното преживяване на хората.
Става дума за посрещането и какво виждат гостите, когато влязат. В такъв тип ресторанти и с такъв екип е ясно, че храната ще е добра. Няма как да не е. Най-важното е да се концентрираш върху преживяването на хората – всичко от първата хапка и шампанското до разходката през градината, където сами си отглеждаме подправки.
Кое те мотивира най-много в ежедневната ти работа?
Най-много ме привлича тази организираност, всичко е чисто и подредено и изглежда по един и същи начин всеки ден. Другото е да видиш колко впечатлени остават хората от това, което правиш. Съответно те не разбират колко труд полагаш на ден, понякога това са 16-17 часа.
Въпреки умората, продължаваш и накрая на деня, когато си отдъхнеш, винаги си казваш, че си заслужава.
Кой е най-важният урок, който си научил?
Най-важното, което научих в този ресторант е идеологията на нашия шеф – да бъдем максимално близки до гостите. Например понякога готвачите да посрещнат гостите, да им разкажат, да им сервират. Научих, че е важно да си близък до хората и да ги накараш да повярват в твоята идея, в това, което правиш. Преди това съм работил в типичната ситуация, където има много силно разделение между front и back of house. Когато започнах да работя в този тип ресторанти, разбрах, че това е цялостен проект. Нашата роля е да накараме гостите да имат най-специалния ден в живота си, когато дойдат при нас.
Какъв съвет би дал на новите курсисти в HRC?
Бих им казал да следват сърцето си, защото човек с човек не си прилича. Всеки има различен манталитет, различна психика. Има хора, които не могат да издържат на това напрежение. Има хора, които са много здрави и непукисти. За тях това е нормален начин на живот.
Единственият съвет, който мога да дам на младите, е да правят всичко с професионализъм и любов.
Дори да е сандвич, да го правят вкусен и така че да си заслужава да го ядеш. Най-важно е да намериш баланс и да се чувстваш добре, защото здравето е приоритет. Трябва да се опитат да съхранят себе си, за да не тръгнат силно, а да завършат много бързо.
see all posts